ТАЗИ МАНТРА „ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО”

ТАЗИ МАНТРА „ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО”

доц. д-р Пенко Гюров

Вероятно най-добре би било да започна изложението на моите мисли „за” и „около” гражданското общество с една метафора, която гарантира достатъчно яснота и лекота на това изложение. Тя е извлечение от „Малкия принц” – книга, която Антоан дьо Сент-Екзюпери написва две години преди да загине и която възхищава всички деца и възрастни по света вече почти 70 години. Ето:

„…Тъкмо тогава се яви лисицата.

- Добър ден – каза лисицата…

…Коя си ти? – каза Малкият принц. Ти си много хубава…

-         Аз съм лисица – рече лисицата.

- Ела да играеш с мен – предложи й Малкият принц.Толкова ми е тъжно…

- Не мога да играя с теб – каза лисицата. Аз не съм опитомена.

- Ах, извинявай – рече Малкият принц. Но след като помисли, добави:

- Какво значи да „опитомяваш”?

- То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите”.

- Да се свържеш с другите ли?

- Разбира се – каза лисицата. За мен сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За теб аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мен ти ще бъдеш единствен в света. За теб аз ще бъда единствена в света…

- Започвам да разбирам – каза Малкият принц.”

Какво ли значи още „да се свържеш”? Да се свържеш  с нещо означава да признаеш неговото съществуване, неговата равноправност с теб, да му дадеш правото да участва заедно с теб в общи дела и борби.

Вече почти 250 години (вероятно оттогава съществува понятието) гражданското общество се опитва (къде и кога успешно или неуспешно) да „опитоми”, да се свърже с държавата. Да „опитоми” сигурно е правилната дума. Това означава тя да допусне неговото съществуване, неговата намеса и контрол в нейните дела, целящи държавата, тоест властта да стане по-добра и по-справедлива за своите граждани. Това е регистрирано в досегашната обща история на гражданските движения по света и в завоюваното вече почти повсеместно признание на властта, че упражняването на власт без съпътстващо я действено гражданско общество е равностойно на липса на демокрация.

Съгласно философията на триализма гражданското общество е контактно образование между двете алтернативи на съвременното общество – власт и бизнес. Дълго време докато бизнесът не прие глобални характеристики и размери, практически се приемаше, че той е елемент на гражданското общество и негов помощник в отношенията с държавата и властта. Индустриалното развитие през последните петдесет години показа, че тази мимикрия е ненужна и пречи на самия бизнес.

Настъпило е според нас времето, когато трябва да се „опитомява” и самият бизнес, защото в неговите ръце има достатъчно много друг тип власт и възможности, които също трябва да бъдат контролирани и прозрачни. Впрочем от бизнеса днес силно зависят социалната политика на държавата и устойчивото развитие на обществото. Всъщност гражданското общество днес вече би трябвало да е достатъчно гъвкаво и разумно, за да насочва действията и развитието както на бизнеса, така и на властта в посока, полезна за неговите членове сега и в бъдеще. Това гражданско общество може да изпълнява като своя принципна стратегия и като временни тактически съюзи с бизнеса срещу властта и с властта срещу бизнеса. В тази връзка могат като примери да се посочат успешните и неуспешни действия на синдикатите, работодателските съюзи, съсловните организации в различните страни и у нас, които безспорно са елементи на гражданското общество.

В началото на м. май миналата година генералният секретар на ООН Бан Ки Мун посети България – посещение, неосветено във всичките му аспекти от българските медии. Най-вече неосветена остана така наречената бизнес-закуска, на която той подписа меморандум за учредяването на Българската мрежа на Глобалния договор като самостоятелна правна организация. Според пресата зад тези достатъчно абстрактни понятия се крие ангажирането на малко на брой – около 20 български фирми и сдружения „да се държат цивилизовано”, като спазват десетте принципа на така наречения Глобален договор на ООН за Корпоративна социална отговорност. Какво се крие зад всичко това? И защо е толкова важно? (Впрочем визитата на Бан Ки Мун беше свързана само с това.) Тези принципи, събрани в четири групи, означават или по-точно целят „бизнесът да се хуманизира”. Тази хуманизация включва: спазване правата на човека; признание, че трудът не стои по-долу от капитала в йерархията на човешките ценности; отказване от варварската експлоатация на работещите; ангажиране в опазването на околната среда, като не я прави жертва на печалбата; отричане от корупцията; провеждане на политика на прозрачност на бизнеса към обществото. Глобалният договор на ООН не е етичен кодекс на бизнеса. Това не са нови десет божи заповеди но към бизнеса, това е своеобразна публична платформа на тези компании и бизнес среди, която под шапката на ООН показва и гарантира доброто им име пред света.

Съществува анекдот: двама разговарят, единият казва: „Всъщност аз живея само за едното честно име”. Другият невинно пита: „И добре ли ти плащат?” Очевидно извън шегата тези компании смятат, че могат да печелят от доброто си име, подкрепено от запазената марка на ООН. Всички тези компании трябва да се отчитат всяка година не само пред своите акционери, но и пред целия свят. Възможно е всичко това да звучи наивно, но е по-добре да имаш нещо, отколкото нищо. Или както казва руската пословица „Лучьше синица в руках, чем журавль в небо”. И още, както твърдят инициаторите на Глобалния договор, той не е куче-пазач, а по-скоро куче-водач на бизнеса, защото приели вече веднъж да бъдат прозрачни към спазването на десетте му принципа, тези компании щат – не щат, трябва да бдят за доброто си име.

Глобалният договор и десетте принципа на ООН съществуват вече почти десет години.  Той постепенно набира сила и участници. Всичко това можем да наречем или уподобим като начало на „опитомяване” на бизнеса. Съществуването на Глобалния договор е възможният отговор на засилващата се все повече и повече глобализация на бизнеса. Бизнесът не трябва да бяга от своята отговорност за съдбата на света, като счита, че е достатъчно добросъвестно да плаща своите данъци към държавата, която да решава и от негово име обществените проблеми. Това впрочем трябва да бъде едно от най-главните изисквания на гражданското общество към бизнеса. И в никакъв случай то не трябва да отстъпва от това изискване. Който смята, че основната задача на гражданското общество е да воюва с държавата за да осигурява правата на гражданите и техния по-добър живот, очевидно се заблуждава. Не бива да се разчита за всичко на властта, най-малкото заради това, че нейният хоризонт за действие е краткосрочен съгласно мандатността, изисквана от правилата на демокрацията, а хоризонтът на действие на бизнеса е по принцип неограничен, особено в ерата на всеобща глобализация.

Тук е мястото да се анализира и още една глобална инициатива, родила се през м. юли миналата година по идея на президентите на САЩ и Бразилия – Барак Обама и Дилма Русеф. Инициативата „Партньорство за открито управление” направи още през м. септември в Ню Йорк първата среща на 46 държави, участнички в инициативата, включително България. На срещата всяка страна, която желае да участва в начинанието, подписа декларация, че ще спазва принципите му и се задължава да представи национален план за действие, чието изпълнение тя ще докладва пред останалите страни. Голямата цел на партньорската програма е това, че тя е „опит да се направят правителствата по света по-добри”, с по-голяма прозрачност и борбеност с корупцията, като те трябва да осигурят и по-голямо участие на гражданското общество в управлението. Предлага се за целта да бъдат използвани и съвременните постижения на компютърните технологии. Правителствата на срещата в Ню Йорк заявиха, че казват своето „да” на идеята за изцяло нов тип управление на правителствата в целия свят – управление, което трябва да наречем „открито”.

Очевидно инициативата е в своето начало. Какво тя ще постигне и как ще се развие, ще стане ясно по-късно. Важно е обаче да се отбележи, че това е една по-висока степен на „опитомяване” на държавата, тоест на властта, извършено под натиска на гражданското общество.

…

Както се казва – дотук с добрите новини. Днес всички (поне в нашата страна) изповядват идеята, че ни е необходимо гражданско общество. Тук и сега! И няма за кога да чакаме! Практически никой не си задава някои законни въпроси, като следните: А защо ни е? Не може ли без него? Какво е то? И тъй като то поне засега няма единствена, ясна и еднозначна дефиниция, се налага да бъде анализирано като не съвсем ясно и нееднозначно понятие. Въпреки посочената нееднозначност, понятието гражданско общество е в непрекъсната употреба и то не само у нас – най-вече от политиците, властта и, което е най-тъжно, от обикновените хора. Вероятно не са необходими доказателства. Само през последните месеци на изминалата година то беше активно използвано от политици и държавници от ранга на Обама, Саркози, Меркел, та дори от нашите „бате Бойко” и Станишев. За едни то е като панацея от всички беди, за други – способ за препращане решението им в бъдещето. Има и такива, за които то е справедлива цел и очаквана промяна, която си заслужава борбата. За съжаление най-много са хората – от политици до обикновени граждани, за които използването на понятието гражданско общество служи като политическо приспивателно за стремежа към промяна и разрушаване на политическото и социално статукво. Помните онзи анекдотичен пример със самодоволния селски кмет, който на упрека на журналистката, че нещо там е сгафил в работата си, достойно отговорил: „Кво да праиш, госпожа – секи човек си има слабини!” Не се съмнявам, че ги има и гражданското общество или поне битуващото нееднозначно понятие за гражданско общество. Всъщност има и друга причина за подобен анализ – освен необходимостта да се посочат неговите „слабини”, а именно да се посеят семената на съмнението в политици и обикновени хора, че правилната посока и инструмент за постигане на по-добрия и по-справедлив живот е намерена.

Безспорно е, че идеята за гражданско общество вече почти 250 години за всички негови радетели е конкретен израз на „един етически идеал за социален ред, който и да не преодолява, поне хармонизира сблъсъка между индивидуалните интереси и общественото благо”. И по-точно може би това е отговорът на вечния въпрос: „как да се следват индивидуалните интереси в обществения живот и как общественото благо да се съчетае с личния живот?” Всеки етически модел (такива например са християнството, комунизмът и много други), ако трябва да стои в основата на обществото, да го съгражда, изисква неговите ценности да се споделят от болшинството от членовете на обществото и то да разполага със съответен институционален механизъм за конкретна реализация на тези ценностни правила. Казано по-просто, болшинството от членовете на обществото трябва да са добри и алтруистично настроени, а държавният ред, който те са възприели, да осигурява спазването на общите ценности. Тези изисквания са много сериозни и едва ли възможно да се сформира общество, което да ги осигурява без разрушителни компромиси в едната или в другата посока. Ако анализираме досегашния опит в това отношение, ще се убедим, че реално възниква винаги дихотомията: „държава - гражданско общество” като платформа за вечно съперничество между елементите на гражданското общество и институциите на държавата. Въз основа на всичко това може да се направи изводът, че създаването на гражданско общество, тоест на колективна цялост, съществуваща независимо от държавата, в която основните обществени решения се вземат на местно равнище и не се контролират и предопределят от държавата, практически е невъзможно.

На пръв поглед за всичко тук в посочената дихотомия е виновна държавата, защото налага своите изисквания върху едно независимо самоорганизиращо се гражданско общество. Всъщност не трябва да се забравя, че присъщите и основни за гражданското общество вътрешни противоречия се разрешават в политическото пространство на държавата и никъде другаде.

И по-нататък. Има ли разлика в понятията „гражданско общество” и „демокрация”? Твърде трудно може да бъде намерена. Редица изследователи и дори радетели на гражданското общество не отговарят или заобикалят въпроса – какво прибавя понятието гражданско общество към понятието демокрация в политическо, социално или нормативно отношение? Тази разлика например съвсем изчезва, когато искаме да решим тези въпроси в институционален план. За повече убедителност по-долу се посочват основните черти или елементи на демокрацията според голяма част от по-известните нейни изследователи. Ето: „(1) свобода да се създават организации и да се членува в тях; (2) свобода на словото; (3) право на глас; (4) избираемост за обществените служби; (5) право на политическите лидери да се състезават за последователи и за гласове на изборите; (6) алтернативни източници на информация – свободна преса; (7) свободни и честни избори; (8) институции, които правят правителствената политика зависима от гласовете на избирателите и от други прояви на предпочитания.” Какво тук може да добави гражданското общество? Между другото – може би проблемът се свежда до това, че голяма част от страните, където днес е на мода повикът: „Искаме гражданско общество тук и сега!”, понятието демокрация като практика и дори като теория е доста компрометирано сред обикновените хора. Това понятие дори често се превръща в отрицание на политическото и политиците като цяло. В този и вероятно само в този смисъл политическата класа издига или по-точно непрекъснато издига като политически лозунг гражданското общество.

Ако приемем много, много генерализиращата прогноза или хипотеза, че в близките 30-50 години това, което наричаме най-общо капитализъм, няма алтернатива, трябва да се обърнем към гражданското общество не като панацея от бедите на капитализма, а като към нещо, което намалява или ограничава тези беди. Това просто означава да приемем, че гражданското общество е нормативно понятие, етически идеал, който предлага един възможен синтез между личните и обществените интереси, макар и достатъчно неясен и изменящ се във времето. Ще трябва да приемем още, че гражданското общество няма да отстрани противоречията или по-точно безизходицата, която капитализмът внася в използването на основните демократични принципи – свобода, равенство и справедливост. Неговото развитие през последните 50 години и неговата глобализация правят все по-трудни, ако не и невъзможни естественото, непринудителното съчетание и компромис между личните интереси и общественото благо, тоест осигуряването на свободата, равенството и справедливостта между хората. Правилно се предлага да се отстраним от господстващата през миналия век идея, че основното съдържание на понятието гражданско общество е дихотомията „държава - общество”. Тази философия определя, че дефинирането и използването на гражданското общество днес е неразривно свързано с двете му алтернативи – власт и общество. С други думи, по-ясно казано - гражданското общество, ако иска да съществува, трябва „да опитомява” едновременно и бизнеса, и властта.

В този анализ трябва да имаме предвид и блестящата фраза на словенския философ Славой Жижек, казана в края на миналата година на митинг в Ню Йорк на новоизлюпеното протестно движение „Окупирай Уолстрийт!”: „Бракът на капитализма с демокрацията завърши!”

Що се отнася до политиците, те просто трябва да внимават с политическата злоупотреба на понятието гражданско общество. Ако го компрометират, не, омаскарят като понятието демокрация, не трябва да се учудват, че стават герои сред народа на анекдоти, някои от които не съвсем безопасни, а по-скоро кръвожадни, какъвто е например следният.

Някакъв човечец, ловейки риба край реката, намерил в пясъка запечатана бутилка. Отворил я и отвътре естествено изскача джин-вълшебник. За благодарност, че ме освободи, казал той, ще ти изпълня едно желание. Казвай какво искаш?

- Искам всички политици в тази страна да умрат и да ги видя как плават в ковчези по реката.

- Ами защо така, бе, някои от тях може и да са добри, хубави хора?

- Добре, тогава нека добрите да плават в хубави ковчези.

По повод мантрата в заглавието. В една стара енциклопедия е написано: мантра (санскритски) – стих с такова разположение на ритъм и смисъл, че при декламиране да произвежда магическо въздействие.

Изводът: Политици, по-внимателно с мантрите!