РАЗМИСЛИ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

РАЗМИСЛИ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

доц. д-р П. Гюров

Съществува стар педагогически анекдот. „Майката към по-голямата сестричка (те са примерно в хола): Иди в кухнята, виж какво прави брат ти и му кажи да престане.”

Точно в тази ситуация според мен се намират многобройните жалващи се, че у нас няма гражданско общество. Обикновено те на резонния въпрос – защо ви е то и с какво ще се занимава – отговарят: ще извършва контрол на дейността на властта и бизнеса. Той много е необходим. Без него демокрацията нищо не струва.

Какъв контрол, кога и кой точно ще го прави, по какъв начин? И после, след контрола, какво? Кой ще разрешава този контрол? Всъщност получава се нещо като следната картинка. Народът, чийто представител или еманация е гражданското общество, му казва: „Хей, вие там от гражданското общество, вижте какви ги вършат властта и бизнесът и им кажете да престанат!”

Ако се обърнем към някои от по-старите речници за чуждите думи, ще установим, че „контрол е проверка, надзор, власт”. В нови, тоест сегашни времена, той, контролът, дошъл от френски език, се припокрива като употреба най-често с английските думи „контролинг” и „мониторинг”. Това означава една от най-важните функции на управлението, заключаваща се в осъществяването на систематична проверка на изпълнението на поставените цели и задачи и вземане на мерки за предотвратяване отклоненията от тях. Що се отнася до значението на „мониторинг”, там нещата стават още по-конкретни и сериозни: „систематично съпоставяне на действителното състояние на фирмата, организацията, институцията или системата, с желаното”.

Съвременното капиталистическо общество, съвременната държава, изповядваща и управлявана чрез средствата на либералната и неолиберална демокрация, може да бъде оприличена, дори моделирана като една голяма сложна система от кибернетичен тип. Естествено една такава аналогия има своите предимства и още повече своите недостатъци, но във всички случаи и тук ще важи известната мисъл, че всяка аналогия, ако се използва твърде дълго, губи своята прелест и доказателственост.

Първото, което трябва да се отбележи, е, че една такава система е голяма и сложна от гледна точка на нейния наблюдател, тоест на всички нас, чиито възможности тя превъзхожда в някои основни аспекти (характеристики), важни за постигането на неговите цели. Казано по друг начин, ти можеш да управляваш тази система и да планираш нейното развитие в посока на избраните от теб цели, но резултатът да бъде много, много различен от тях.

Второто, което трябва да се отбележи, са така наречените емерджентни интереси в такива системи, тоест наличието на важни свойства и поведение на системата, които нейните съставни части, подсистеми от всякакъв характер, не притежават. Емерджентността освен че налага цялостен едновременен анализ на цялостната голяма система, но и което е по-важно, налага и изисква едновременно цялостно управление и регулиране на цялостната система. Това естествено изисква друг по-общ, цялостен подход в йерархията на ценностите, структурите и управлението на цялостната система.

Третото, което трябва да се каже, когато става дума за големи сложни системи от кибернетичен тип, е така нареченият хомеостазис – понятие, което при тези системи е неразривно свързано с тяхното съществуване, управление и анализ. Областта на хомеостазиса на дадена сложна и голяма система, тоест областта на стабилност, е тази област на възможните параметри на средата, вътре в която е възможно съществуването на системата.

Очевидно е, че системата притежава: а) подходящи рецептори, с които оценява непрекъснато своя хомеостазис, и б) способност към изпълнение на поредица от действия по подобрение или осигуряване на този хомеостазис. Всичко това в кибернетиката и автоматичното регулиране се нарича обратна връзка. Казано по-пряко, големите сложни системи не съществуват, не функционират без наличието на обратна връзка.

Изобщо управлението на обществените системи, на обществото като цяло не съществува също без наличието на обратна връзка. В най-общ аспект така наречените системи на управление на обществото, на държавата като цяло – демокрация, монархия, диктатура и т.н., са специфични в своята същност органи или средства, осигуряващи обратната връзка на управлението и с това – съществуването и стабилността на обществото. Друг е въпросът доколко всички тези органи или средства за управление на обществото са съвършени, социално справедливи, способни към развитие и дали не обслужват преди всичко класови, олигархични и други интереси.

Съществуващата сега ситуация в голяма част на света – капитализъм и глобализация в съчетание с така наречената либерална демокрация поради своята очевидна социална несправедливост се счита от голяма част от хората като система и органи на управление, които добре работят и осигуряват стабилност на обществото и разпределение на неговите богатства в полза на малка част от него и във вреда на болшинството от това общество.

Във връзка с току-що изложеното възниква хипотезата, че цялата тази обществена система и нейното управление може да бъде усъвършенствана и направена по-справедлива, ако към нея се приложи или наложи една своеобразна „черна кутия”, тоест гражданското общество и неговите евентуални институции.

В кибернетиката съществува така нареченият принцип на външното допълнение. При голяма сложност на управляемия обект прогнозирането на неговото поведение и нормативното определение на управляващите въздействия не винаги са достатъчно точни, най-малкото защото се изпълняват от съществуващите постоянни йерархични и формални управляващи структури на системата. Принципът на външното допълнение предполага въвеждането на съдържателен контрол в посочените по-горе формализирани структури за управление на системата. Основният способ за осъществяване на подобно неформално и коригиращо управление на системата е двойката  „черна кутия – наблюдател”. Всъщност тези коригиращи въздействия трябва да се разглеждат като изходи от една черна кутия, някак си изградена и встроена между съществуващата формална подсистема за управление и управляемата голяма система.

Може да се уточни още, че в най-общ план като принцип на външно допълнение се разбира необходимостта при управлението на големите сложни системи от въвеждане на подходящи неформални коригиращи процедури.

Какво друго, освен ролята на външно допълнение към управлението на обществото или на специфична „черна кутия” трябва да играе така нареченото гражданско общество?

В заключение, подходящ за край ми се струва следният анекдот. „Приказват си двама шопи. Единият: Чу ли, намерили черната кутия на самолета, дето падна оня ден. Тя била напълно здрава, ама хората – не. Другият: Не ми е работа, ама не мога да разбера защо не правят и  самолетите от същото желязо, от което правят черните кутии?”